Захранване – откога и с какво?

Храненето е общуване и любов

Д-р Антоанета Антонова – педиатър в София, пред CredoWeb

Д-р Антонова, откога трябва да започне въвеждането на немлечни храни в менюто на бебето? Трябва ли да се спазва препоръката на Световната здравна организации до 6-ия месец бебето да е на изключително кърмене?

Въвеждането на немлечни храни в менюто е строго индивидуално. Всяко дете е един отделен организъм, като в зависимост от особеностите и от здравословното му състояние, захранването може да започне по-рано – малко след навършване на 4 месеца или по-близо до 6-ия месец. Това се преценява от педиатъра, който го наблюдава и следи неговото развитие.

Златният стандарт за хранене е до 6-ия месец бебето да е на кърма. Разбира се, ако майката има достатъчно мляко, детето наддава добре и успява да издържи 2,5-3 часа, не е постоянно на гърдата. Кърмата му осигурява белтъци, мазнини, въглехидрати, въобще всички микроелементи, които са му нужни. И нещо, което е изключително важно – тя му дава антитела, имунна защита.

Ако детето започне непрекъснато – на половин-един час, да търси гърдата, да не наддава на тегло и ръст съобразно възрастта си, това показва, че кърмата вече не му е достатъчна като количество или енергийна стойност. Настъпил е моментът за захранването. Ако кърмата не достига на бебето през 5-ия месец, то ще започне да се захранва към 5-ия месец.

След 6-ия месец съставът на кърмата се променя и тя не може да му осигури всички необходимите хранителни вещества. По принцип кърмата е бедна на желязо. Повечето бебета имат достатъчни запаси от него през първите 6 месеца след раждането. След това обаче е необходимо да се въведат и други храни, за да се избегне железен дефицит и анемия.

Не така стои въпросът при децата, които са на адаптирани млека, тъй като те са обогатени с желязо. Нека обаче хората да не си мислят, че е по-добре бебетата да се хранят с такива млека. Те не осигуряват имунна защита, както кърмата. Това мляко, колкото и да е адаптирано към майчиното, все пак е изкуствено и се изисква много повече енергия за усвояването му.

Кога се захранват бебетата, които са изцяло на адаптирано мляко?

И при тях е индивидуално. Организмът на всяко дете достига в определен етап от развитието си до зрялост и до нужда от друг вид храна.

Освен възрастта, има ли признаци, по които да се познае, че детето е готово да премине към твърда храна?

Първо самото дете трябва да прояви интерес към храната. Затова е добре в периода между 4-ия и 6-ия месец родителите да вземат бебето на масата вечер, когато се събира цялото семейство. Ако посяга към храната, ако се опитва да я поставя в устата си или не отблъсква с език лъжичката, която му се предлага, означава, че то е готово, вече е подходящо да му се предлага и друго, не само мляко.

Важно е също така дали детето може да държи главата си изправена. Абсолютно неправилно е да се сложи легнало и да му се дава храна, тъй като може да се задави. Ако са налице тези признаци, захранването може да започне от 5-ия месец.

Ако детето често има запек, от 4-тия – 5-ия месец може да се започне с пюрета от тиква, круша, синя слива. Т.е. по естествен начин, вкарвайки повече фибри, да се предизвикат по-нормални изхождания.

Как да се избере точният момент? Трябва ли да се търси винаги консултацията на специалист?

Захранването е изключително важен етап в живота на всяко дете. Напоследък все по-често се говори, че храненето още от ранна детска възраст е основополагащо за метаболизма в бъдеще. Още Хипократ е казал, че човек се ражда сравнително здрав и болестта всъщност е на дъното на чинията му. В зависимост от това, с което се храни детето, се закодира метаболизмът му и това какви заболявания ще има по-нататък.

Много е важна т.нар. добра микрофлора – полезните пробиотични бактерии в червата. Над 80% от нашата имунна защита се намира в червата. Когато имаме здрави черва, съответно имаме и добра имунна защита. А това зависи изцяло от бактериите, които носим. През последните години изключително много се набляга на така наречения микробиом (колонии от бактерии, вируси и други микроби, които живеят в червата). Един възрастен в червата си има между 2-2,5 килограма бактерии и от това какви са тези те, зависи от какво ще се разболее, дали ще е по-слаб или ще бъде по-склонен към пълнеене. Ето затова е изключително важен начинът, по който се захранват децата.

В последно време се правят проучвания как се отразява липсата на желязо, както и прекомерното му внасяне в ранна възраст. Ако детето се храни с богати на този елемент храни, може да се създаде среда за развитието на ешерихия коли и други патогенни бактерии. Ако то има много нисък железен прием през първите 6 месеца от живота си, е установено, че това намалява когнитивните способности – запаметяване, концентрация, внимание, фина моторика. Затова е изключително важно захранването да започне в точния момент, когато запасите от желязо започнат да намаляват, за да може да постъпи достатъчно от другата немлечна храна.

При децата, които нямат стомашни проблеми, какво е добре да се въведе първо – зеленчуково, плодово пюре или каша?

В някои страни най-напред се въвеждат кашите. Те са по-лесно усвоими, но от тях се качва и повече тегло. Според мен те са най-подходящото начало за деца, които имат гастроезофагеален рефлукс, повръщания, много силни колики, проблеми с изхожданията.

Когато обаче няма стомашен проблем, препоръчвам да се започне със зеленчукови пюрета, най-добре с картоф. Даването най-напред на сладките плодови пюрета може да създаде у някои деца предпочитание към по-сладки храни и след това те не приемат с охота по-безвкусните зеленчукови пюрета. 

А домашно приготвено или от магазина?

Няма нищо по-хубаво от домашно приготвената храна. На родителите препоръчвам да ползват земна ябълка / гулия /. Веднъж посадена , винаги расте на едно и също място, като бурен е, не поема от почвата, каквито и торове и вредни вещества да има там. Тя е една чиста култура с много ценни хранителни качества и много приятен вкус . Много родители се въздържат да приготвят пюрета в къщи, защото се страхуват, че зеленчуците, които купуват може да са пълни с вредните съставки от изкуствените торове . За щастие , био продукти, които не са ГМО или заразени с нитрати, нитрити и други, могат да се намерят по фермерските пазари в големите градове и разбира се в градината на баба на село.

Зеленчуковите пюрета се приготвят задължително с кърма или адаптирано мляко, за да станат по-редки като консистенция. Не се добавя нито захар, нито сол. Винаги се започва с монокомпонентно пюре и в малко количество. През първия ден от захранването се дават 1-2, максимум 3 чаени лъжички. Най-добре е новата храна да се предложи за обяд. На следващия ден, ако всичко е наред, количеството на предлаганата храна се увеличава с 2-3 ч.л. Новите препоръки са въвеждането на зеленчуковото пюре да се предлага не само на едно хранене , а на две хранения. Например няколко лъжички на обедното и след това още няколко лъжички и на следобедното хранене от същото пюре.Целта е за около 5-6 дни да се замени изцяло едно хранене с пюре.

Когато е въведено вече това монокомпонентно пюре – напр. с картоф, вече може да си позволим да прибавим към него и други зеленчуци – морков , тиквичка, броколи, карфиол, пащърнак, целина и други. Ако детето отказва да приеме новия зеленчук, се дохранва с вече въведения. Не бива да се настоява, оставяте го и отново направете опит да му го предложите след известно време. Ако се появи обрив или някакво неразположение, се изчаква няколко дни, за да може организмът да се очисти, и се дава друг зеленчук.

За какво точно трябва да следят родителите при въвеждане на нова храна?

Трябва внимателно да се наблюдава състоянието на детето, да се следи за обриви по кожата, подуване, куркане на червата, повръщане, слуз, кръв в изпражненията, разстройство или запек. Всичко, което е нетипично за него. Ако плаче прекомерно, това може да се дължи на колики, газове. Запек не означава детето да ака през ден, през два или през три. То може да се изхожда на четири – пет дни веднъж, но ако е без напъване, без болка и изпражненията са меки, това не е запек. Детето може да ходи всеки ден по голяма нужда, но ако изпражненията са много твърди и това е свързано с много напъване – вече става дума за запек и трябва да се вземат мерки за коригиране на този проблем.

За колко време се заменя обедното кърмене?

След въвеждането на първия зеленчук за около 5 дни може да се замести изцяло обедното кърмене с немлечна храна. От опит знам, че някои деца по-трудно се отказват – след като са си изяли 100-ина грама пюре, те винаги искат кърма. И това не е погрешно – нека да си пийнат, тя им е като водичка.

Когато на обяд вече се дава само пюре, след 2-3 седмици се замества и следобедното кърмене. Тогава започват да се включват плодови пюрета – тиква , ябълка, круша, банан , пъпеш и т.н.. Дават се първо те, после детето може да си хапне от гърдата. През осталото време то се кърми. Към 8-месечна възраст кърменията са само сутрин и вечер.

Кога се въвежда месото и в каква последователност?

Ранното въвеждане на месо в менюто на бебето е другата новост в детското хранене .Тогава, когато детето е захранено с два – три зеленчука – картоф , морков и тиквичка например, се включва и месо , тоест след около 2 седмици от началото на захранването.. Най-добре е да се започне с пилешко, пуешко или заешко. Ако родителите трябва да избират межди пилешко и пуешко по-добре е да изберат пуешкото месо , защото то е по-богато на желязо. Може да се купи пуйка от някоя ферма, да се свари и да се замрази на малки порции от по 1-2 чаени лъжички , като за това се използват формички за лед например . Така ще имат за дълго време от това месо. В началото количеството, което се предлага, пак е една чаена лъжичка. В някои страни захранването се започва направо с месо, разредено с малко кърма или с адаптирано мляко. Зеленчуците се въвеждат на по-късен етап. Желязото в месото е т.нар. хемово желязо, то много по-лесно се усвоява от организма в сравнение с желязото от плодовете и зеленчуците.. Ако след въвеждането на месото , няма признаци за алергия, единия ден се дава зеленчуково пюре, а на другия –  месно пюре. В дните за зеленчуково пюре продължават да се включват и нови продукти.

Ами агнешкото, телешкото, свинското месо и рибата?

Рибата е изключително полезен продукт. Има семейства, които я консумират много и ако през бременността бъдещата майка е приемала често, може спокойно от 9-ия месец да включи в менюто на бебето бяла риба и сьомга , защото бебето вече е захранено с нея още в утробата .

След пуешкото, пилешкото, заешкото, може спокойно да се въведе агнешко месо, тъй като също е лесно смилаемо. По мои набюдения обаче от него някои деца получават разстройство. При такива случаи е по подходящо телешкото месо. След това препоръчвам да се въведе риба и най-накрая свинското месо. Всичко зависи от храненето на самото семейство, от това какво е приемала майката през бременността.

А откога жълтъкът трябва да присъства в менюто на бебето?

След въвеждането на месото идва ред и на жълтъка .Изчаква се около седмица и се въвежда и жълтъкът. Той се дава през ден – единия ден се предлага жълтък със зеленчуково пюре, на следващия ден – пюре от зеленчуци с месо. Хубаво е яйцето да се вари 15 минути, като предварително черупката трябва да бъде добре измита и почистена с гъба и препарат. Първоначално се предлага 1/8 твърдо сварен жълтък. Ако детето го приема добре, количеството се увеличава до 1/4 , после до половин, докато се достигне след около месец до един цял жълтък през ден.

Жълтъкът е богат на холестерол , който е изключително необходим за децата – той е в основата за образуването на редица хормони. Съдържа и голямо количество холин, който се свързва с развитието на когнитивните способности – запаметяване, фина моторика. Ето защо е важно от рано да се включва жълтъкът в храненето на децата.

Как да захраним бебето с глутен и откога? В каква последователност се включват отделните зърнени култури в менюто?

Глутенът е протеин, влизащ в състава на почти всички зърнени храни – овес, пшеница, ръж, ечемик. При захранването с храни, съдържащи глутен, има риск от развитие на т.нар. глутенова непоносимост (цьолиакия) в тънките черва, която се проявява най-често с диариини изхождания, повръщания. Когато се включи в менюто на бебето храна с този протеин, родителите трябва да следят внимателно състоянието му и при симптоми като често разстройство например да потърсят лекар, за да се установи причината за това дали не е глутенова непоносимост. Ако се забави поставянето на диагнозата, се получава изглаждане на власинките на тънките черва, а там се образуват по-голяма част от ензимите, с които става смилането на храната. Когато тези власинки са изгладени, унищожени, детето започва се храни нерационално тъй като немогат да се усвоява хранителните вещества.

По въпроса откога да започне захранването с храни, съдържащи глутен, има различни мнения. Някои гастроентеролози препоръчват децата, които са на изключително кърмене , да започнат да се захранват най-напред с глутенова каша. Според тях това трябва да стане възможно най-рано – след 4-5 месец. Смятат, че въвеждайки глутена под протекцията на майчината кърма, ако детето има непоносимост към него, това изглаждане, унищожаване на власинките няма да бъде в голяма степен. Защото кърмата има имунни свойства, детето ще бъде под тази протекция, ще има възможност да се постави диагноза и да се премине към безглутеново хранене.

Други гастроентеролози смятат, че трябва да се даде възможност на храносмилателния тракт да съзрее, да съзреят и ензимите, които смилат веществата. Те препоръчват детето да се захрани с глутенови храни (каши, пюрета) след 7-ия месец, като се въведе първо овес, след това ръж, ечемик и най-накрая пшеница. Както всяка нова храна в началото се дават по 2-3 лъжички и се следи състоянието му.

Кога се дава за първи път сирене, масло, прясно и кисело мляко?

Препоръчвам на децата, които имат непоносимост към белтъка на кравето мляко, първо да опитат козе, овче, биволско сирене. При всички останали, които нямат проблеми – може да се започне и с краве сирене. То трябва да бъде много добре изкиснато. Ако захранването е започнало от шестия месец, въведени са вече зеленчуците и месото, от осмия се включва и сиренето. То може да бъде добавено в попарата. Тя се приготвя от два сухара, половин чаена лъжичка масло и изкиснато, обезсолено сирене (колкото кибритена кутия).

Маслото се въвежда още в първите дни на захранването. Може да включи и зехтин, кокосово, орехово, сусамово олио, в зависимост от културата на хранене на самото семейство. Те са богати на витамини, минерали.

Прясно мляко за пиене се дава след годинка, защото е трудно смилаемо и в него има голямо количество лактоза. След 10-ия месец, когато детето е на преходна храна, в приготвянето на каши, кисели и десерти може да се използва 2% прясно мляко, като първоначално е разредено 50:50 с вода.  

А киселото мляко – домашно или от магазина?

Домашното мляко е несравнимо по-хубаво. Опасността идва от това дали млякото от фермата е изследвано, дали животните не са болни и имат мастит. Ако семейството има крава, и тя е добре гледана, няма заболявания, няма нищо по-хубаво от домашното кисело мляко.

В този случай може ли да се дава на новороденото домашно краве мляко?

Не, кравето мляко е по-трудно смилаемо и е богато на един белтък наречен казеин . И когато се приеме този казеин, в червата на детето се образува коагулум, който много трудно се смила и усвоява от организама. Освен това кравето мляко е предназначено за хранене на децата на кравата за теленцата, а те наддават бързо, с много килограми на месец. С това мляко децата се напомпват изкуствено, не се препоръчва да се захранват с него. Ако майката няма кърма, най-добре е да се вземе дарителска кърма или адаптирано мляко.

Кравето мляко се предлага на децата най-рано след 10-ия месец, като десерт с плодове, с бисквити и плодове или в пюрета.  

Ами бобовите храни кога да се включат в менюто на детето?

Бобовите храни са изключително полезни, с много добро съотношение на белтъци, влакнини, микроелементи. Те обаче са много трудносмилаеми. След 10-ия месец може да се даде белена леща, а след това бебен боб. Първоначално пак се дават по 2-3 чаени лъжички, като количеството и тук се увеличава с времето. Когато се въведе успешно, веднъж седмично може да пристъва в менюто на малкото дете под формата на супа, яхния.

Чай откога може да се дава на бебето и какъв?

До 6-ия месец , децата приемат само майчина кърма или адаптирано мляко и не се дава вода или чай. Само в случайте когато бебето е неспокойни и много плачат, когато имат колики, запек, могат да се дават специални чайчета за тези състояния по около 50-60 милилитра дневно.

След 6 месец, когато се въведе твърда храна в менюто на детето, между отделните хранения трябва да се предлага вода , може и чай – от лайка, ябълка, липа , шипка.

Кои са най-честите грешки, които допускат родителите, когато захранват децата си?

Една от най-често срещаните грешки е, когато родителите, по съвет на баби и дядовци, близки, дават сок на бебето твърде рано – от 2-ия месец, както се е практикувало преди. Късното захранване , много след 6-тия месец също е неправилно – майката има много кърма и смята, че млякото й е най-хранителното. Това е така, но до определен период. Захранването започва през седмия-осмия месец, а тогава е изключително трудно въвеждането на храна. Бебета са станали толкова пристрастени към майчината гърда, че те не искат да ядат нищо друго – и на двамата им е приятно, храната е навсякъде с тях, топла, вкусна.

Друга грешка – на родителите им е казано, че на обедното хранене детето трябва да изяде около 110-120 грама пюре. Затова те настояват, със зъби и нокти, разсейвайки го с играчки, правeйки се на клоуни , за да го натъпчат. Няма такова нещо – детето яде, колкото иска. Ако има трудност при храненето – то е хапнало на обяд само 20-30 грама, на следобедното храненe преди кърменето пак може да му се даде от същото пюре.

Друга грешка – да се слага сол и захар в храната на детето, което не е навършило годинка. Добре е да не възпитаваме у децата вкусът към сладкото.

Не препоръчвам между храненията да се дава зрънчо, солети. Когато детето е консумирало много от тях в парка, естествено че няма да иска да яде след това пюрето което му предлагате за обяд например.. И родителите решават, че детето е злоядо – няма такова нещо.

Ами биберонът с мед?

Това не трябва да се прави.. Разваля зъбите, опасността от развитие на ботулизъм е изключително голяма. Мед може да се даде най-рано след 1-годишна възраст и то ако в семейството няма предразположеност към алергични заболявания.

На новородените, които се кърмят изцяло, трябва ли да се дава вода?

До периода на захранване не се препоръчва даването на вода, освен ако детето не е родено през летния период. Когато навън е горещо, е добре да му се предлага по мъничко между отделните хранения. Ако има нужда, то ще пие. Не бива обаче да му се дават големи количества. След хранене също може да му се предложат една-две глътки за изплакване на устата и за се да избегне образуването на гъбички.

Когато детето започне да се захранва обаче, има нужда от вода. Между отделните храненията вече трябва да му се предлага. Някои родители след няколко хапки храна дават на детето да пийне водичка. Това е изключително погрешно, тъй като по този начин се разреждат храносмилателните сокове. Те тъкмо са започнали да се отделят с постъпването на първите няколко лъжички храна, а с водата започват да се разреждат, смилането не се осъществява напълно и съответно след това възникват стомашни проблеми.

Споделяте ли мнението, че до една година млякото е основна храна на бебето, а всички всичко друго служи за запознаване с новите вкусове, консистенции и текстури?

Не споделям това мнение. Млякото е изключително важно, но не е достатъчно. Препоръчвам да се кърми – до година, година и половина, докато има кърма. Някои майки кърмят и до повече. В практиката ми има детенце на 5 години, което още се кърми. Присъствала съм на не особено красиви сцени при такова кърмене . Трябва да има граница, до която да се спре.

При т.нар. фингърс фуут – каквото детето може да хване с пръсти, го изяжда. Всичко останало си го набавя от кърмата. Получава се пълна каша. Майката разбира, че кърмата й е намаляла, променила се е по състав и не може да задоволи хранителните нужди на бебето,това което то успява да изяде ,,с пръстите си ,, не може да го нахрани и резултата е , че детето иска да стои само на гърдата, защото е гладно.

Кои храни не бива да се дават под годинка?

Шоколад и какао, прясно мляко, мед, белтък на яйце, ядки, част от рибните продукти – миди, скариди, акула, риба тон. Споменах вече , че не бива да се добавят допълнително сол и захар.

Наколко думи и за нощното хранене.

Добре е децата нощем да не се хранят. Но има период в развитието им, в който изпадат в нощна хипогликемия, кръвната им захар спада, те изпитват неистово чувство на глад и искат да хапнат нещо между вечерята и закуската.

На такива деца трябва да се предлага за вечеря зеленчуково пюре или постна манджа, които са по-засищащи от едно мляко например, имат по-голяма калорийна стойност. На пазара се предлагат нощни супи, нощни каши за деца . Ако въпреки всичко децата продължават да се будят през нощата и да искат да си хапнат тогава, ще се даде кърма или адаптирано мляко. Ще трябва да се изживее този период, който обикновено преминава за месец-два, понякога и за по-малко.

Каква препоръка бихте отправили към родителите?

Храненето е общуване, обмяна на любов между майката и детето. По никакъв начин то не трябва да става на сила. Затова препоръчвам захранването да започне, когато детето може да седи, да държи главата си изправена. Най-добре е то да бъде оставено да се разположи удобно в столче. Докато майка му го храни, да му говори, да му обяснява каква храна точно му дава, защо му я дава, как то ще порасне. Да комуникира с него с очи, да му показва обичта си. Това създава положителна емоция към храненето и много улеснява периода на захранването.